„13 рози” е роман-лабиринт: слабият среща страховете си, единствено любовта е нишката, която показва пътя. Следвайте я, и ще излезете от лабиринта...
„13 рози” не е роман за забавление. Нито е четиво за приспиване. В този роман има голямо количество информация, и още докато го пишех, срещах упреци от моите близки в тази насока. Желанието ми да погледна към зараждането на християнството по един неконвенционален начин предизвикваше съмнения, възникваха въпроси нужно ли е в днешния ни ден да се връщаме толкова назад, за да осмисляме по какви пътища е минала вярата ни, преди да стане това, което всички познаваме, и защо в началото християнството е било по-различно от наложената за него представа? Не всеки ще намери време и желание да научи каква е била същността на гностицизма и защо е бил толкова опасен за Църквата, какво са представлявали мистериите, кой ги е основал и какъв тласък са дали за оформяне на онази прослойка от просветени /и просветлени!/, които дори и след забраната им продължили да съхраняват тайното познание, придобито в тях, преминавайки в сянката на най-различни тайни общества? Не всеки ще бъде склонен да се запита дали Исус не е проповядвал нещо по-различно и дали учението му не е било изопачено от ранните отци в угода на едно съсловие, присвоило си правото да владее над умовете и имотите на хората, какво е чертал на пода в Храма, когато му довели блудницата, какво всъщност се крие зад думите му, отправени към самарянката край кладенеца, защо върху стари православни епитрахили и икони има кръст с четири точки между раменете, и защо същия този кръст може да се види върху оброчни плочки от Странджанския край, върху картини, свързани с розенкройцерите, и, което е най-странно - същия този кръст откриваме върху античните съдове за вино, наречени „кратери”, където има изобразени тайни посветителски обреди... И защо, в крайна сметка, приликата между Исус и Орфей е била тъй кристално ясна в съзнанието на ранните християни, и така недвусмислено „забравена” през вековете, та едва отпреди петдесетина години започна да се говори малко по-смело за нея, вече без обичайната богословска трактовка за Добрия пастир?...
Ако вече ви се вижда прекалено сложно, не се плашете. Стремежът ми в романа беше да поднеса историческите факти максимално понятно за всеки, дори с риска да казвам понякога христоматийни неща, известни може би на мнозина. Това почти ученическо въвеждане в материята и фактите се наложи от неконвенционалните заключения, до които стигах в резултат на анализа ми, и които мои изводи просто щяха да увиснат, ако поне някой от фактите не беше предварително разположен на мястото си във верижката от следващи едно след друго доказателства в подкрепа на тезата ми. Навсякъде в романа са посочени източниците, а тезите ми са представени така, че читателят да може сам да ги разграничи от фактите, без да се чуди кое е истина неопровержима, и кое – авторски предположения. И за да бъде по-интересно, вплетох всичките тези разсъждения в една интрига с преследване, любов, омраза и открития, които осмислят живота на героите ми, тръгнали по дирите на кръста с четирите точки. В настоящата книга съм събрала именно по-значителното от теоретичната част на „13 рози”, като за да бъда още по-ясна, съм включила и допълнителен материал, и цитати от самия роман. Последното се наложи заради факта, че за да напиша един абзац понякога ми се е налагало да прочета няколко книги, и едва ли бих могла по-синтезирано да представя нещата, отколкото вече съм го направила в романа.
И преди да пристъпя към конкретните разсъждения по така заявените теми, ще разкажа накратко как всъщност стигнах до тях. Бях завършила втория си роман /„Черната котка”/ и, пребивавайки още на „магическа” вълна, исках да я изследвам по-задълбочено. По-точно, исках чрез конкретни случки да проследя как се е променяло през вековете отношението към магьосниците. По идея новата книга трябваше да съдържа три преплитащи се сюжетни линии, в които да съпоставя различното възприемане на магическото и неговите носители в древността, през годините на ужасяващия Лов на вещици, и в наши дни. След проучване на различни епохи и общества се спрях върху два исторически периода: крито-минойската цивилизация от ХVІ век пр.Хр. и Свещената Римска Империя /както се е наричала тогава Германия/ от края на ХVІ век сл.Хр. Локализирах и местата на действие: Дворецът в Кносос на остров Крит и град Трир, най-старият град в югозападната част на днешна Германия, известен по онова време още като „гнездо на магьосници” /завършила съм Немската гимназия в София и възможността да чета необходимите ми материали в оригинал не беше никак за пренебрегване/. Имах и героите, които вече бях въвела в първите ми два романа. Сега те щяха да действат като исторически проекции на самите себе си, преживявайки една и съща история на любов, омраза и отмъщение през различните епохи. Ако искате, приемете го и като прераждане, но това не е задължително...
Какво стана със замисъла ми? Трансформира се като след махване с магическа пръчица, попаднала в ръцете на чирака-магьосник, който иска едно, а получава друго...
Първата сюжетна линия /условно наречена „критска”/ се разви в самостоятелно произведение – не достатъчно голямо за отделен роман, но твърде обемисто за планираната приблизително една трета от цялото произведение, което заради зададения тон щеше да набъбне до непоносимост. Продължих обаче в избраната посока. Заради интереса ми към темата втората сюжетна линия направо се превърна в отделна книга, нарекох я „Трите вещици”, която още тогава беше одобрена от издателството. Но тя стоеше някак нелогично след „Черната котка”, не ставаше ясно, че това са същите герои, разплитащи през пластовете на времето своите отношения, а темата за Лабиринта нямаше своята предистория... ето защо реших да не я издавам преди да й дойде редът.
От проучванията ми обаче, свързани с отношението на Църквата към тъй наречените вещици, се промени и отношението ми към самата религия, която дотогава възприемах като мнозинството българи – с уважение към църковните тайнства, но без да влиза в ежедневието ми, като в сърцето си пазех специално кътче за Исус, Богородицата и някои молитви, без при това да съм вярваща. Така от въпросите, които си задавах, се роди романът „13 рози”, който излезе като трета книга от вече оформилата се поредица. А първоначалният ми замисъл за трите преплитащи се сюжетни линии се промени – линиите останаха две, ”критската” и съвременната. Романът е готов и носи заглавие „Заклинанието”. Тогава вече съвсем логично ще дойдат след него и „Трите вещици” като завършек на поредицата.
Междувременно от историческите „разкопки”, които проведох в купищата литература по темата, се очерта и ме привлече интересна връзка, върху чиято основа е изграден сюжетът на „13 рози”. Тя отчасти е известна на мнозина от интересуващите се и може да бъде проследена в следния ред: Елевзинските мистерии - Орфей и орфизъм - паралелът между Исус и Орфей - гностицизмът в ранното християнство - българските ариани – богомилите и влиянието им върху катарите. Новото в тази връзка идва от някои мои предположения, чието начало тръгна именно от наличието на енигматичния кръст с четирите точки, който на пръв поглед се среща на абсолютно несвързани помежду си места...
Това, което ще прочетете, ще ви накара може би да се замислите в какво точно вярвате, ако сте вярващ християнин, или ще ви даде повод да преосмислите нуждата от вяра, ако не сте религиозни. Моят скромен опит може би ще бъде отречен от сериозните учени и в най-добрия случай подминат с мълчание от Църквата като пакостно богохулство /един поп чрез Интернет дори ме анатемоса.../, но тази книга в никакъв случай не е опит за „богоборчество”, нито сбор от налудничави твърдения. Както сами ще се убедите, всяка хипотеза е подкрепена с факти. Дали ще я приемете или не – изборът е ваш. Но във всеки случай ще имате база за разсъждения, и ако обичате да мислите самостоятелно, а не чрез натрапени в общественото съзнание клишета, и ако заедно с мен почувствате радостта от откривателството, дори да е в друга посока, моята задача ще бъде изпълнена.
Предлагам ви едно пътуване из коридорите на лабиринта, където всяка извивка носи нова тема и възможности за нова гледна точка.
Следва продължение: 1.За Лабиринта, Минотавъра и кръста
„13 рози” не е роман за забавление. Нито е четиво за приспиване. В този роман има голямо количество информация, и още докато го пишех, срещах упреци от моите близки в тази насока. Желанието ми да погледна към зараждането на християнството по един неконвенционален начин предизвикваше съмнения, възникваха въпроси нужно ли е в днешния ни ден да се връщаме толкова назад, за да осмисляме по какви пътища е минала вярата ни, преди да стане това, което всички познаваме, и защо в началото християнството е било по-различно от наложената за него представа? Не всеки ще намери време и желание да научи каква е била същността на гностицизма и защо е бил толкова опасен за Църквата, какво са представлявали мистериите, кой ги е основал и какъв тласък са дали за оформяне на онази прослойка от просветени /и просветлени!/, които дори и след забраната им продължили да съхраняват тайното познание, придобито в тях, преминавайки в сянката на най-различни тайни общества? Не всеки ще бъде склонен да се запита дали Исус не е проповядвал нещо по-различно и дали учението му не е било изопачено от ранните отци в угода на едно съсловие, присвоило си правото да владее над умовете и имотите на хората, какво е чертал на пода в Храма, когато му довели блудницата, какво всъщност се крие зад думите му, отправени към самарянката край кладенеца, защо върху стари православни епитрахили и икони има кръст с четири точки между раменете, и защо същия този кръст може да се види върху оброчни плочки от Странджанския край, върху картини, свързани с розенкройцерите, и, което е най-странно - същия този кръст откриваме върху античните съдове за вино, наречени „кратери”, където има изобразени тайни посветителски обреди... И защо, в крайна сметка, приликата между Исус и Орфей е била тъй кристално ясна в съзнанието на ранните християни, и така недвусмислено „забравена” през вековете, та едва отпреди петдесетина години започна да се говори малко по-смело за нея, вече без обичайната богословска трактовка за Добрия пастир?...
Ако вече ви се вижда прекалено сложно, не се плашете. Стремежът ми в романа беше да поднеса историческите факти максимално понятно за всеки, дори с риска да казвам понякога христоматийни неща, известни може би на мнозина. Това почти ученическо въвеждане в материята и фактите се наложи от неконвенционалните заключения, до които стигах в резултат на анализа ми, и които мои изводи просто щяха да увиснат, ако поне някой от фактите не беше предварително разположен на мястото си във верижката от следващи едно след друго доказателства в подкрепа на тезата ми. Навсякъде в романа са посочени източниците, а тезите ми са представени така, че читателят да може сам да ги разграничи от фактите, без да се чуди кое е истина неопровержима, и кое – авторски предположения. И за да бъде по-интересно, вплетох всичките тези разсъждения в една интрига с преследване, любов, омраза и открития, които осмислят живота на героите ми, тръгнали по дирите на кръста с четирите точки. В настоящата книга съм събрала именно по-значителното от теоретичната част на „13 рози”, като за да бъда още по-ясна, съм включила и допълнителен материал, и цитати от самия роман. Последното се наложи заради факта, че за да напиша един абзац понякога ми се е налагало да прочета няколко книги, и едва ли бих могла по-синтезирано да представя нещата, отколкото вече съм го направила в романа.
И преди да пристъпя към конкретните разсъждения по така заявените теми, ще разкажа накратко как всъщност стигнах до тях. Бях завършила втория си роман /„Черната котка”/ и, пребивавайки още на „магическа” вълна, исках да я изследвам по-задълбочено. По-точно, исках чрез конкретни случки да проследя как се е променяло през вековете отношението към магьосниците. По идея новата книга трябваше да съдържа три преплитащи се сюжетни линии, в които да съпоставя различното възприемане на магическото и неговите носители в древността, през годините на ужасяващия Лов на вещици, и в наши дни. След проучване на различни епохи и общества се спрях върху два исторически периода: крито-минойската цивилизация от ХVІ век пр.Хр. и Свещената Римска Империя /както се е наричала тогава Германия/ от края на ХVІ век сл.Хр. Локализирах и местата на действие: Дворецът в Кносос на остров Крит и град Трир, най-старият град в югозападната част на днешна Германия, известен по онова време още като „гнездо на магьосници” /завършила съм Немската гимназия в София и възможността да чета необходимите ми материали в оригинал не беше никак за пренебрегване/. Имах и героите, които вече бях въвела в първите ми два романа. Сега те щяха да действат като исторически проекции на самите себе си, преживявайки една и съща история на любов, омраза и отмъщение през различните епохи. Ако искате, приемете го и като прераждане, но това не е задължително...
Какво стана със замисъла ми? Трансформира се като след махване с магическа пръчица, попаднала в ръцете на чирака-магьосник, който иска едно, а получава друго...
Първата сюжетна линия /условно наречена „критска”/ се разви в самостоятелно произведение – не достатъчно голямо за отделен роман, но твърде обемисто за планираната приблизително една трета от цялото произведение, което заради зададения тон щеше да набъбне до непоносимост. Продължих обаче в избраната посока. Заради интереса ми към темата втората сюжетна линия направо се превърна в отделна книга, нарекох я „Трите вещици”, която още тогава беше одобрена от издателството. Но тя стоеше някак нелогично след „Черната котка”, не ставаше ясно, че това са същите герои, разплитащи през пластовете на времето своите отношения, а темата за Лабиринта нямаше своята предистория... ето защо реших да не я издавам преди да й дойде редът.
От проучванията ми обаче, свързани с отношението на Църквата към тъй наречените вещици, се промени и отношението ми към самата религия, която дотогава възприемах като мнозинството българи – с уважение към църковните тайнства, но без да влиза в ежедневието ми, като в сърцето си пазех специално кътче за Исус, Богородицата и някои молитви, без при това да съм вярваща. Така от въпросите, които си задавах, се роди романът „13 рози”, който излезе като трета книга от вече оформилата се поредица. А първоначалният ми замисъл за трите преплитащи се сюжетни линии се промени – линиите останаха две, ”критската” и съвременната. Романът е готов и носи заглавие „Заклинанието”. Тогава вече съвсем логично ще дойдат след него и „Трите вещици” като завършек на поредицата.
Междувременно от историческите „разкопки”, които проведох в купищата литература по темата, се очерта и ме привлече интересна връзка, върху чиято основа е изграден сюжетът на „13 рози”. Тя отчасти е известна на мнозина от интересуващите се и може да бъде проследена в следния ред: Елевзинските мистерии - Орфей и орфизъм - паралелът между Исус и Орфей - гностицизмът в ранното християнство - българските ариани – богомилите и влиянието им върху катарите. Новото в тази връзка идва от някои мои предположения, чието начало тръгна именно от наличието на енигматичния кръст с четирите точки, който на пръв поглед се среща на абсолютно несвързани помежду си места...
Това, което ще прочетете, ще ви накара може би да се замислите в какво точно вярвате, ако сте вярващ християнин, или ще ви даде повод да преосмислите нуждата от вяра, ако не сте религиозни. Моят скромен опит може би ще бъде отречен от сериозните учени и в най-добрия случай подминат с мълчание от Църквата като пакостно богохулство /един поп чрез Интернет дори ме анатемоса.../, но тази книга в никакъв случай не е опит за „богоборчество”, нито сбор от налудничави твърдения. Както сами ще се убедите, всяка хипотеза е подкрепена с факти. Дали ще я приемете или не – изборът е ваш. Но във всеки случай ще имате база за разсъждения, и ако обичате да мислите самостоятелно, а не чрез натрапени в общественото съзнание клишета, и ако заедно с мен почувствате радостта от откривателството, дори да е в друга посока, моята задача ще бъде изпълнена.
Предлагам ви едно пътуване из коридорите на лабиринта, където всяка извивка носи нова тема и възможности за нова гледна точка.
Следва продължение: 1.За Лабиринта, Минотавъра и кръста
Няма коментари:
Публикуване на коментар